В-к "Банкер"
08- 14.10.2011 г.,стр. 23
Столичният трафик чака нов регулировчик
Златните съвети на „Мотт Макдоналд" няма да премахнат задръстванията в града
За трафика в София се изговори и изписа толкова много през последните години, че дори и една десета от плановете, обещанията и грандиозните идеи на местните власти да бяха изпълнени, сега със сигурност задръстванията нямаше да са основният й проблем. Напълно в този стил Столичният общински съвет остави за последното заседание преди края на мандата си и гласуването на новия генерален план на движението в града за следващите пет години. Документът, който е изготвен от британската компания „Мотт Макдоналд", трябваше да е готов още през 2010-а, но англичаните се забавиха, защото общината не им обясни какво точно иска, а и последните данни за трафика и пътниците, с които разполага, са от края на XX век. Достатъчно е само да споменем, че по последни данни регистрираните превозни средства в столицата са около 800 хиляди, а в Общия устройствен план е предвидено през 2020-а техният брой да достигне... 520 хиляди. Нелепото в цялата тази ситуация е, че изпълнението на плана ще остане за новия общински съвет, а няма никакви гаранции, че мнозинството в него ще го хареса. Така нищо чудно похарчените близо 2.3 млн. лв. да отидат на вятъра и да се наложи общината да извади нови милиони за поредния ненужен документ Всъщност спорна е и ползата от предложенията на „Мотт Макдоналд", тъй като констатираните проблеми са добре известни на всички и заложените възможни решения се виждат и с просто око. На първо място, консултантите съветват да се работи за ограничаване на автомобилния трафик в центъра, както е в другите големи европейски градове. „Над 30-годишният опит показва, че независимо от усилията никога не успяваме да осигурим необходимия капацитет на уличната мрежа, така че да отговори на нарастващото търсене от автомобилния трафик. Новата пътна инфраструктура изисква големи финансови средства и влошава екологията, а не подобрява условията на живот в градовете , пишат в анализа си експертите. Има и друго. Според тях изграждането на нови улици и разширяването на старите води до увеличаване, а не до намаляване на автомобилите в мегаполисите. Въпросът обаче какво иска София - да ограничи движението на коли в центъра или да го стимулира, няма ясен отговор от администрацията. Иначе в доклада е записано, че отпушването на трафика може да стане чрез стимули за използването на градския транспорт и метрото, изграждането на буферни и подземни паркинги, създаване на възможности за придвижване с колело или пеша - все неща, за които се говори отдавна, но нищо не се прави. Едва ли ще изненадат някого и констатациите за сегашното състояние на столичната инфраструктура. След специално проучване англичаните са установили нещо, което всички прекрасно знаем -тротоарите са тесни и в повечето случаи са заети от търговски обекти или автомобили, спирките са стари, а подлезите - неподдържани и неосветени. При една трета от софийските кръстовища пък липсват допълнителни светофари, които биха подобрили видимостта и своевременното потегляне на шофьорите. Толкова са и възловите точки с лошо състояние на настилката (коловози, неравности, паважни настилки, лошо отводняване, пукнатини и др.), което ограничава с над 10% пропускателната им способност. Пропаднали шахти, дупки и разрушени бордюри спъват движението на всяко второ кръстовище, където, на всичко отгоре, е неизползваема и крайната дясна лента заради неправилно паркирали коли или кофи за боклук. Навсякъде липсват знаци за предварително престрояване, при все че те биха подобрили пропускателната способност с около 15 на сто. От друга страна, пътуващите с градския транспорт са намалели наполовина за последните десет години. Както може да се предположи, тези хора не вървят пеша, а се придвижват с кола. Причините са повече от ясни - автобусите са стари, без климатизация, често пъти претъпкани и нередовни, а маршрутите им от години не са актуализирани с най-новите нужди на града. Именно в тази посока са и препоръките на „Мотт Макдоналд" - да се оптимизират маршрутите по най-натоварените трасета и да се намалят до минимум прекачванията. Очевидно това трябва да е много ценен съвет, след като за него се плащат милиони, но виждането на местната власт е малко по-различно. Поне от година кметската администрация разработва нова транспортна схема, конкретен резултат от която може да се очаква след пускането на втория метродиаметър идната пролет. При това работата на общинарите е съсредоточена върху напасването на маршрутите с метрото, като се пропуска фактът, че голяма част от София ще остане извън обсега на подземната железница. Така до актуализацията на линиите на останалите автобуси, тролеи и трамваи може и да не се стигне. Вън от съмнение е обаче, че с въвеждането на отдавна обещаната интелигентна система за управление на трафика, оборудването на превозните средства на градския транспорт с необходимите технологии и монтирането на електронни информационни табла на спирките ще се постигне значителен ефект. Сметките на консултантите показват, че времето за пътуване ще намалее поне с 20%, графикът ще се спазва напълно, инцидентите ще намалеят наполовина, а отделените вредни газове ще са с 15 на сто по-малко. За съжаление кога и дали това въобще ще се случи никой не казва. Сред препоръките на „Мотт Макдоналд" е и многократно обещаваната "зелена вълна" по бул. „Сливница", с тази разлика, че сега за това предложение се плащат пари. Англичаните са изчислили, че с помощта на компютърен софтуер, който да регулира фазите на светофарите, шосето ще се превърне в скоростна градска магистрала. Между другото светлинната сигнализация по кръстовищата уж беше вързана с диспечерски център за контрол на трафика, но до съществено облекчаване на движението кой знае защо не се стигна. Интересно как точно експертите си представят оптимизирането на светофарните цикли и къде в цялата тази еуфория около „зелената вълна" остава огромният поток автомобили от булевардите „Константин Величков", „Опълченска", „Христо Ботев", „Г. С. Раковски" и т.н.? Да не говорим, че според разпространената разработка за „зеления" коридор намаляването на времето за пътуване през сутрешния пик от кръстовището с ул. „Кукуш" до околовръстното е само с девет секунди. А в обратна посока същият маршрут ще се изминава с 35 секунди по-бързо. Далеч по-реално изглежда решението за кръстовището на пл. „Македония". Там се предлага да се забрани достъпът на моторни превозни средства до ул. „Алабин", което не би влошило с нищо трафика, но чакането на светофарите ще намалее със 74%, дължината на колоните от коли - с 80%, а пропускателната способност на самото кръстовище ще се увеличи с 14 процента. Сериозно внимание заслужава и идеята за увеличаване на допустимата скорост по някои булеварди, за което отдавна настояват стотици софиянци. Колкото и странно да звучи, консултантите са установили, че ограниченията на скоростта според нормативните документи са с 10-25 км/ч по-ниски от реално безопасните и не са съобразени със самия път. Увеличаването на скоростта до реалната за конкретния участък не води до увеличаване на инцидентите, а напротив - те намаляват с около 7 процента. Изкуственото намаляване на скоростта без въвеждане на допълнителни инженерни мерки обаче увеличава броя на произшествията с над пет на сто. В мотивите за увеличаването на скоростта се казва още, че така ограниченията биха се спазвали от 72% повече шофьори, отколкото сега. От „Мот Макдоналд" предлагат за Южната дъга на околовръстното (от бул. „Симео-новско шосе" до „България") ограничението да стане 90 км в час. Максималната скорост трябва да е 70 км/ч по бул. „Цариградско шосе", ^Ботевградско шосе", „Владимир Вазов", „България", а по бул. „Брюксел" - 80 км в час. Така шофьорите биха спестили половината от времето за минаване по Южната дъга и ще изминат трасето за 3.2 минути. При бул. „Цариградско шосе" пък времето би спаднало от 13.2 мин. на 9.4 минути. Най-безсмислената част от работата на англичаните е свързана с разрешаването на проблемите с паркирането. Още преди шест години общината плати 250 хил. евро за тази цел на японската фирма „Падеко", която излезе с предложение да се построят 20 подземни и надземни паркинга, а в центъра да се въведе диференцирано заплащане за престой. От една година пък експерти от местната администрация сами разработват стратегия за паркирането, която също пред- вижда подобни мерки. На този фон препоръките на "Мотт Макдоналд" са повече от ненужни Още повече че до голяма степен преповтарят всичко известно досега. Според тях трябва да се построят 11 гаража с 3300 места в централната част на София. Като възможни локации са посочени пространствата под булевардите „Евлоги и Христо Георгиеви", „Джеймс Ваучер" и „Цар Борис Трети", както и това под Паметника на Съветската армия. Паркинги се планират и на кръстовищата на „Г. М. Димитров" и „Климент Охридски" и на „Константин Величков" и ”Пл. Стамболийски", а на мястото на бившата гара „Сердика" е предложено изграждане на надземно съоръжение за 800 коли. Всичко хубаво, само че за да се реализират тези проекти, са необходими поне 90 млн. лева. А и малкото подземни паркинги в столицата днес стоят полупразни, защото българинът изобщо не обича да си оставя колата далеч от мястото, където трябва да отиде. В последна сметка може да кажем, че вместо да брои пари за подобни анализи и препоръки, общината би следвало първо сама да приведе транспортната си инфраструктура в по-нормално състояние,което неминуемо ще се отрази благотворно и на трафика. Достатъчно е да няма дупки по улиците, колите да не паркират на пътното платно и светофарите да работят и да се виждат добре.