В-к "Сега"
09.08.2010 г., стр. 10
Общинските фирми на София са на печалба в ерата на Борисов
Общината обаче получи само 1 млн. лв. повече дивидент
Kартината в общинската икономика на София през миналата година сякаш е най-оптимистична за последното десетилетие. 120%, или 13.7 млн. лв., печалба за всички общински фирми през м.г. спрямо 2008 г., когато фирмите са били на червено с над 9 млн. лв. Всяка една от фирмите реализира до 30 на сто печалба. Едва 3 от всички 20 фирми са на загуба. В резултат на това т.г. столицата ще получи близо 10 млн. лв. дивидент от дружествата си, което е с около милион повече от 2008 г. Сменените ръководства вече втора година постигат добри резултати.
Това е изводът на общината след годишния отчет за дейността на дружествата й. Макар че останалите фирми у нас през кризисната 2009-а масово оптимизираха дейността си, като съкратиха работно време, персонал и заплати, общинските са увеличили както средната заплата, така и работниците. През м.г. средното възнаграждение е 735 лв. (при 673 лв. година по-рано). Работещите в общинските предприятия са се увеличили с над 1000 човека за година.
Въпреки че се чуха критики, че резултатите на някои от фирмите са счетоводна гимнастика, те са доста оптимистични и новите ръководства са прекратили поне твърде видимите и нагли злоупотреби като емблематичните източвания на "Софийски имоти", "Озеленяване", "Трамкар". Според общината добрите резултати се дължат именно на по-доброто управление.
Макар че най-порочните практики от миналото за управление са прекратени, общината все още не е решила основния проблем при управлението на собствеността си - липсата на визия за развитието на фирмите. СОС все още контролира само балансовите резултати и няма ясна политика за целесъобразността на управленските решения. На балансовите комисии, които приемат годишните отчети на всички общински дружества, е трябвало да се представят бизнес плановете на фирмите. Такива обаче не е имало. Така за поредна година контролът на общината е по-скоро за това дали дадено дружество се е управлявало добре или не, но не и да се определи ясна политика какво се случва с общинската икономика.
Незаинтересоваността на общината от дружествата й роди и куриоз. Едва от отчетите на "Московска" 33 разбраха, че общинската строителна фирма "БКС-Център" строи част от втория лъч на метрото. Директорът не уведомил общината, че влиза в консорциум, а в същото време фирмата е в списъка за приватизация и няма право да сключва сделки.
За къде пътува градският транспорт?
Транспортните дружества в София са традиционно с най-големи финансови трудности. Но не и според числата, официално представени от общината. За м.г. според балансовите отчети единствено "Столичен електротранспорт" е на загуба от малко над 800 хил. лв. Другите транспортни фирми излизат на печалба. Собствените приходи на електротранспорта (без общинското финансиране) са близо 70 млн. лв. През м.г. там са назначени 200 човека и служителите вече са 2227. Средната заплата е малко над 1000 лв., като година по-рано е 870 лв. Другите транспортни дружества, които години са сред най-големите губещи в общинската икономика, са излезли на печалба. Центърът за градска мобилност, в който се вливат приходите от билети и карти за градски транспорт и тези от "синя зона", е с печалба от 2.6 млн. лв. От кризата изплува столичният автотранспорт - 185 хил. е отчетената печалба от автобусите, като само преди година дружеството затъна с 11 млн. лв. загуби. И тук растат заплатите и работниците. 953 лв. достига средното възнаграждение, а служителите са се увеличили със 130. Прави впечатление, че е голям броят на хората, които са без квалификация - близо 100. Според отчетите на дружеството през м.г. са обновени 81 возила в публичния транспорт, но качеството на услугата остава на светлинни години от Европа. Не е тайна, че паркът е изключително остарял и амортизиран - от 650 автобуса, които притежава "Столичен автотранспорт", едва 110 са произведени в последните 10 г.
Проблем на дружествата, който не бе споменат при представянето на данните, е сериозното намаление на приходите и все по-голямата задлъжнялост на транспортните фирми за горива, поддръжка и др. Задълженията на електротранспорта скачат с близо 3.5 млн. лв. Така през м.г. фирмата дължи вече 16 млн. лв. Драматичен скок на задълженията регистира и ЦГМ - от малко над 4 млн. лв. те стават близо 35.4 млн. лв. В същото време обаче транспортът попада в омагьосан кръг, защото има вземания от над 36 млн. лв. Тук са сумирани парите, които общината и държавата трябва да преведат за преференциалните карти. И именно заради този все още нереализиран приход фирмите се водят на печалба въпреки дълговете си. "Не могат да си вземат парите, в същото време не могат да ги платят на операторите и започват да трупат загуби", коментира левият съветник Георги Свиленски. Той допълни, че един от странните случаи е фактът, че автотранспортът дава по 1 млн. лв. годишно за автомивка.
Тепърва градският транспорт ще претърпи сериозни промени. В момента външен консултант изготвя финансов анализ на ЦГМ, за да предложи как да бъде управляван по-ефективно. Една от мерките, които ръководството в общината е решило да предприеме, е оптимизацията на линиите. Това обаче автоматично означава, че ще се намали транспортната задача и ще трябва да се съкрати персонал.
Отличниците
Общинската фирма "Чистота-Искър" е постигнала мечтата на всеки търговец - увеличила е печалбата си със 100% и за м.г. година е отчела 3.7 млн. лв. на плюс. Отличният финансов резултат обаче си има своето логично обяснение. Фирмата чистеше някои от най-големите квартали, преди "Заубермахер" да ги поеме. Интересни ще са резултатите й догодина, защото "Чистота-Искър" не е сред победителите, които си разделиха чистенето на София през следващите 4 г. Прави впечатление, че общинският чистач е сред малкото фирми, които са намалили средната заплата през м.г. - от 824 лв. на 693 лв. Управата също е съпричастна с оптимизацията на разходите и си е намалила възнагражденията. Друг е въпросът, че преди намалението те са били твърде високи за малка фирма като "Чистота-Искър" - близо 4 хил. лв. През м.г. възнагражденията падат до малко над 2 хил. лв. В същото време работниците са се увеличили почти 4 пъти.
Всички общински пазари показват много добри финансови резултати. Най-добре са "Пазари Север", които увеличават приходите си с 30 на сто.
След всички безобразия, които се извършиха в последните години със "Софийски имоти", през м.г. дружеството прави добро впечатление. Благодарение на смененото ръководство и затегнатия контрол е постигнало увеличение на приходите с над 2 млн. лв. и е регистрирана над 5.8 млн. лв. печалба. През последните 2 г. "Софийски имоти" започнаха най-накрая да обявяват конкурси за свободните терени и повишиха наемите. Проблемът тук идва от факта, че фирмата все още е в списъка на общината за приватизация, което не позволява да се сключват договори за наем за по-дълго време. Това спира клиентите, защото не могат да инвестират. "Общинският съвет трябва да има воля да реши какво правим с тази фирма - ще я приватизираме или не", коментират съветниците. Ако се извади от списъците за приватизация, "Софийски имоти" ще започне да сключва по-дългосрочни договори - за 3-5 г., и това неминуемо ще повиши приходите.
Вечните губещи
На другия полюс са фирмите "Галатея", която стопанисва ученическите лагери и охранителната "Егида". Те заедно с електротранспорта са единствените три на загуба. "Егида" затъва със страшна сила и инкасира загуба от 714 хил. лв. в сравнение с 11 000 лв. печалба за 2008 г. Нелоялната конкуренция на частните играчи на охранителния пазар и липсата на конкурентоспособност пречат на "Егида" да печели обществени поръчки. Една от идеите е тя да се влее в бъдещата общинска полиция. Дружеството има срок до края на годината да се откъсне от дъното.
При "Галатея" проблемът е с доказване на собствеността на терените. Голяма част от бунгалата и станциите са собственост на фирмата, но терените се притежават от съответните местни общини по морето. Доказването на собствеността е задача, която общината е поставила на ръководството отдавна, но резултати няма.
Традиционно в тежко финансово състояние са и общинските лечебни заведения. Затова кметството реши да преразпредели между тях дивидента си, който те трябваше да внесат в общинския бюджет по закон. Така те получават глътка въздух, макар и със скромните малко над 1 млн. лв. за купуване на апаратура или за ремонти. Все пак и тук се усеща затегнатият контрол и ефективността на новите ръководства, защото повечето общински лечебни заведения са на печалба за м.г. от над 1.3 млн. лв. Останалите 14 лечебни заведения обаче са на обща загуба от близо 1 млн. лв. Въпреки това сравнението с 2008 г. е оптимистично, защото тогава финансовата картина е била още по-трагична - печалбата е наполовина, а загубата - над 3.6 млн. лв. След като закри Столичния медицински холдинг, общината готви реформа в общинското здравеопазване, която обаче остава за неопределено бъдеще.