Любомир Христов е завършил УНСС. Бил е експерт в парламентарната комисия по транспорт и съобщения в предишното Народно събрание. От 2006 г. е заместник изпълнителен директор на агенция "Автомобилна администрация", а от 29 юли 2009 година е бил директор там. Втори мандат е зам.-кмет по транспорта в екипа на Йорданка Фандъкова.
- Г-н Христов, наскоро представихте амбициозна програма за развитие на обществения транспорт в София. Какви транспортни проекти ще реализира Столичната община през тази година?
- Продължаваме строителството на кръстовища на две нива. В момента е в ход изпълнението на проекта за кръстовището, разположено на булевардите „Андрей Ляпчев” и „Андрей Сахаров” в „Младост”. Късната пролет трябва да приключим строителните дейности по този основен обект. Планираме стартиране на строителните дейности по кръстовището, разположено на кръстовището на бул. „Ив. Евст. Гешов” и ул. „Георги Софийски” и започваме проекта за алея „Яворов” и бул. „Драган Цанков”. Това са първите две за тази година или първите три общо от кръстовищата на две нива, които са част от големите инфраструктурни проекти, които планираме да изградим в рамките на следващите няколко години с цел подобряване на трафика на ключови места в града и трайно решаване на натрупаните с годините проблеми. Продължава изграждането на линията на метрото. В края на май трябва да приключи строителството на участъка от жк „Младост” до бул. „Цариградско шосе” заедно с голям буферен паркинг и в края на август цялата линия на метрото с още три буферни паркинга, които са разположени на метростанциите на бул. „Джеймс Баучер”, в „Обеля” и на Централна гара. С това ще имаме около 3000 места за паркиране и новопостроени паркинги, свързани с инфраструктурата на обществения транспорт. Продължават и всички усилия, свързани с поддръжката, ремонта и възстановяването на пешеходните подлези в София.
- Колко пари са заложени в проектобюджета за развитието на транспорта през 2012 г. и достатъчно ли са?
- Комплексно в различните елементи и части на бюджета се залагат различни суми, които фактически в обобщен вид водят до подобряването и развитието на обществения транспорт. Това са заложените пари в капиталовата програма за изграждането или рехабилитацията на тези големи пътни съоръжения, за които говорим и не на последно място средствата, свързани с текущия ремонт на уличната мрежа. Строителството на метрото и закупуването на влаковете за втората линия, в което са инвестирани над 150 млн. лв. През тази година ще започне реалната реализация на проекта за интегриран градски транспорт, който е на обща стойност от 120 млн. лв. В момента тече процедура по одобряване на документацията за обществените поръчки както за доставката на тролеи, така и строителство, ремонт и рехабилитация на трамвайните линии в София, които са включени в проекта. Така че съвсем спокойно можем да кажем, че в порядъка на 200 до 300 млн. лв. са всъщност парите, които под една или друга форма се инвестират в подобряването на транспорта.
- Ще има ли скоро „зелена вълна” на всички столични светофари, за да се избегнат задръстванията?
- В момента функционират няколко такива коридора. Направена е статична синхронизация на светофарните уредби по булевардите „Сливница”, „Цар Борис Трети” и „Александър Малинов”. Факт е обаче, че в пиковите часове габаритите на тези булеварди и абсолютният брой на автомобилите, които за единица време преминават по тях не позволяват пълноценното функциониране на „зелената вълна”. Миналата и по-миналата година повече от половината светофарни уредби в София бяха допълнително оборудвани със система за дистанционна комуникация и управление. Тази година ще продължим с тази програма.
- До 2014 г. трябва да се обнови 30 на сто от автобусния парк. Това означава ли, че раздрънканите Икаруси най-после ще изчезнат от улиците на София?
- В София се движат между 550 и 600 автобуса дневно. Малко над 200 от тях са на възраст до 3 години. Същественият проблем тук е сериозната диспропорция, тъй като имаме около 150 автобуса, които са на възраст над 25 години. Всъщност това е и проблемният парк, който рязко влошава общото впечатление за състоянието на автобусите и е фокусът, към който ние ще насочим усилията си през следващите 3 до 4 години. Има реална перспектива и възможност Столичният автотранспорт да реализира програма за подмяна на тези превозни средства, макар и това да изисква сериозни усилия от тяхна страна. Нашите амбиции са старите автобуси, без значение дали са Икаруси, Мерцедеси или друга марка да бъдат подменени с нови и такива, които отговарят не само на съвременните законодателни изисквания, но и на очакванията на хората.
- Множество столичани се оплакват от минусови температури в превозните средства. Колко от тях се отопляват?
- Не се отопляват тези 30%, за които говорим и които са в доста напреднала възраст. Техните отоплителни системи работят изключително неефективно, така че това са превозните средства, в които се констатира такъв проблем. Наистина през последните дни температурите в града бяха изключително ниски и дори при чисто новите превозни средства има температурен обмен, тъй като вратите често се отварят, за да могат хората да слязат или да се качат. Затова в превозните средства не може да се поддържа висока температура, но градусите вътре са в порядъка между 8 и 12, което покрива всички стандартни изисквания и предоставя добър комфорт на пътуване. Тук трябва да споменем и 200 000-те души, които пътуват с метрото и където го няма този проблем. Такъв има само във въпросните 150 автобуса, върху чиято подмяна ще работим в близките няколко години.
- Глобата за гратисчиите скача двойно. Не е ли обаче нищожно малък очакваният спад от 2-3% в броя на пътуванията без билет?
- Това е относително. Имайте предвид, че годишно в София се осъществяват около 450 млн. пътувания и гратисът, който Центърът за градска мобилност посочи в последното преброяване от ноември, е малко под 10%, който в абсолютна стойност е доста значителен. Във всички европейски градове, с които София е съпоставима като брой на населението, гъстота на мрежата и използваемост на обществения транспорт има заложен минимален гратис, който се движи в порядъка на 4 и 7 процента. Ако успеем да постигнем тези средноевропейски нива, ще постигнем и максимална ефективност.
- Контрольорите вече се възпротивиха на планираното увеличение на глобата за гратисчиите, тъй като се страхуват от агресията на пътниците. Няма ли това да направи глобите още по-трудно събираеми?
- Истина е, че колегите осъществяват прекия контрол по редовността на пътниците, имат най-тежката задача, тъй като те са в пряк контакт с хората, които нарушават общоприетите правила. Това важи не само за контрольорите в градския транспорт, естеството на работата на всички, които работят с нарушителите на общите норми, е подобно. В известна степен техните притеснения са разбираеми, но, от друга страна, всички ние трябва да сме наясно, че контрольорите в голяма степен защитават интереса не само на градския транспорт и общината, но и на всички редовни и коректни пътници. Усилията ни ще бъдат насочени към това те да бъдат подпомагани. Напоследък в масираните проверки, които се организират по отделните линии, много активно се включват и служители на Общинска полиция, за да се гарантира общественият ред.
- От април се очаква доста от превозните документи да отидат в историята. Премахването на повечето от преференциалните карти за пенсионерите няма ли да бъде непосилно за и без това отънелия им джоб?
- За пенсионерите на практика не отпада нищо. Промяна ще има за тези хора, които активно ползват градския транспорт. Вече знаете, че предлагаме няколко пакета, които дават възможност на столичани да открият най-изгодния начин на пътуване в зависимост от броя и честотата на пътуванията, използваните превозни средства и дните, в които пътуват. В момента колегите от Центъра за градска мобилност разработват съвместно със Столичната община електронен калкулатор, така че те да могат да изчислят най-изгодното за себе си пътуване.
- Предлагате да се увеличи работното време на „синя зона”. Защо?
- Това, което предлагаме като увеличение на работното време, е с час и половина и то ще се касае само за един много малък периметър, който се намира в абсолютния център на града. Натискът върху тази зона е много силен и след края на работното време и там живеят много по-малко хора. Тоест това е един инструмент, който да регулира натиска върху зоната, и отново повтарям, той включва много малък периметър, който обхваща бул. „Дондуков”, „Васил Левски” и „Патриарх Евтимий”, тоест сърцевината на града.
- Значи не го правите просто, за да приберете парите на хората?
- Поне за мен философията на контролираното платено паркиране в центъра не е насочено към събиране на пари. Знаете, че има и административно ограничение по отношение на времето за престой, тоест финансовото изражение на паркирането е само един от компонентите на функционирането на тази зона. И усилията са насочени към това да се редуцира броят на паркиращите автомобили. А след като усилията ни са насочени към това, аргументът, че паралелно с това бихме искали да увеличим приходната част, звучи някак си нелогично.



В-к "Телеграф"
07.02.2012 г. , стр. 8

Това съобщиха от Центъра за градска мобилност.
Специални екипи ще извършват проверки, обхващащи крайградски линии, комплекси и други натоварени линии с голям пътникопоток. Съвместните екипи на контрольорите и общинските полицаи тези дни ще следят редовността на пътниците в кварталите „Надежда", „Дружба",, Дървеница", „Хладилника", както и други натоварени градски и крайградски зони. В пиковите часове вчера пък бяха извършени проверки в район Кремиковци - за Богров, Бухово, Желява, Челопечене, Сеславци. В по-малко натоварените времеви интервали през деня се следеше и редовността на пътниците по бул. "Ботевградско шосе" и кварталите „Герена" и „Левски".  

Нова акция за нередовни пътници в столичния градски транспорт започна вчера по крайградските линии, кварталите и натоварените линии с голям пътникопоток. В първия ден от масовите проверки контрольорите дебнеха за гратисчии в район Кремиковци, като се проверяваха автобусите за Богров, Бухово, Желява, Челопечене и Сеславци. Повече контрольори имаше и по бул. „Ботевградско шосе” и в квартал „Левски”. През следващите дни хайката ще продължи в районите на „Надежда“, „Дружба“, „Дървеница“, „Хладилника“, както и в други натоварени градски и крайградски зони.
Маршрутите на акцията са избрани след проучване от края на миналата година, което показа, че броят на гратисчиите е най-висок именно в крайните квартали.
Масовите проверки ще продължат до 17 февруари, като в екипите ще участват и общински полицаи. Групите ще са най-малко от по четирима контрольори, предупредиха от Центъра за градска мобилност.
Целта е да се затегне контролът, тъй като по данни от последното преброяване всеки десети пътник пътува без билет.
Предишната акция срещу гратисчиите беше през миналия месец, като за десет дни бяха спипани общо 2366 нередовни пътници. Тя обхвана линиите, които преминават в кварталите „Христо Ботев”, „Красна поляна”, „Враждебна”, „Люлин”, „Обеля”, „Надежда” и „Илиянци”.