В-к "Труд"
10.10.2009 г., стр. 14-15
Трябва чрез мерки на държавата да се спре тази анархия, която цари през последните 20 години у нас - всеки да живее където си иска и никъде да не се регистрира.Това не може да го има в една държава, колкото и да е демократична тя. Не може да не се знае кой къде живее. Това стимулира и престъпността, а и пречи на точните данни, които са много важни за планиране на развитието на столицата 8 годините напред. За този проблем говорим в общината от години и се надяваме да има скорошно решение.
- Г-н Диков, Общият устройствен план на София претърпя промени, които предстои да бъдат одобрени от общинския съвет. Какво ново ще се случи в града до 2020 г.?
-О, градът ще расте, ще се развива. Част от промените са корекции на грешки и добавки, които съществуваха като идеи, преди да се приеме планът. Прекатегоризира се пътната мрежа. Това означава, че се предлага като част от магистралната карта на България да стане не Северната дъга на Околовръстния път, а Северната скоростна тангента. Така ще се даде възможност до 3-4 г. да се изгради автомагистрален пръстен около София. Имаме проекти и готовност да започнем отчуждителните процедури за реализирането на пръстена. Готови са проектите за западната отсечка на Околовръстното шосе от автомагистрала “Люлин” до Северната скоростна тангента. За тангентата също има идеен проект и се подготвя търг за технически проект. А източната част на Околовръстния път е изградена вече като магистрала. Пръстенът ще разтовари трафика и ще подобри връзката между перифериите на града.
- Представихте промените в плана пред групата на БСП. Ще имате ли срещи и с другите политически групи в съвета?
- Групата на БСП ме поканиха и имаха много въпроси. Вероятно ще се срещна и с другите политически сили в съвета, защото смятам, че планът би следвало да се приеме с по-широк консенсус, тъй като касае всички софиянци.
- Ще трябва ли поправките да се одобряват и от парламента?
- Не. Сега след решението на общинския съвет планът ще мине за одобрение само в Министерския съвет.
- Промените предвиждат ли увеличение на зелените площи? Граждански организации ви критикуваха преди време, че са доста орязани.
- Зелените площи са увеличени сериозно. Във всички райони беше изследвано площ по площ и съществена част от предложенията на гражданските сдружения бяха приети.
- Природозащитниците алармираха и че е скъсана връзката на града с Витоша. Беше прекъснат и пътят на мечките към Плана.
- Пътят на мечките вече е осигурен. За Витошката яка се въведоха по-строги ограничения на параметрите на застрояване. Защото там наистина се направиха доста сериозни престъпления. Сега се предвижда от терените да се застрояват само 10% с кота корниз 7 м (б. р. - височина на сградата). Озеленяването ще трябва да е 80% от имота. Преди години старите вилни зони до Витоша бяха по-зелени и от парковете в града. Но блоковете, които се направиха там, откъснаха територията от града. Сега ще се опитаме да поправим това, което се е случило. За повечето промишлени зони близо до центъра пък е дадена възможност да се ползват за строителство на сгради за обществени нужди и дори за жилища. Това не задължава, разбира се, промишлените центрове да се изместят, защото са частна собственост. Но смятаме, че няма място за промишлени зони в центъра на града. Затова даваме по-добри параметри за строителство, което ще повиши интереса на собствениците да ги преструктурират.
- Основните параметри в Общия устройствен план за прогнозното население през 2020 г. бяха доста занижени. Планирахте 1,3 милион души, а по неофициални данни в София сега живеят около 2 милиона души. Няма ли опасност от грешни разчети?
- Като брой население има корекция нагоре и сме заложили параметри за 1,5 млн. души след 20 г. Става въпрос за постоянно живеещите. Но докато няма система за регистрация на жителите на столицата, не можем да кажем никаква стабилна цифра. А броят на населението оказва влияние върху параметрите на инженерните и на уличната мрежа. Затова сме оставили в тези области резерви. А временно пребиваващи и приходящи в града в рамките на работния ден са 80 000-120 000 дори и сега. Радостно е, че правителството е задвижило процедура по линия на Министерството на вътрешните работи за започване на регистрация на жителите на столицата. Домоуправителят на блока, в който живея, вече ми донесе документи за попълване. Събират се данни колко квадратни метра е жилището, колко души живеят в него, има ли наематели и други данни. За това настоявахме през последните три години. Според мен постепенно трябва да се върнат старите домови книги.
- Според данните в София вече е достигнат и планираният за през 2020 г. брой автомобили - 520 на 1000 души. Да не се блокира трафикът в града?
- По данни на КАТ в столицата са регистрирани 640 000 автомобила. При 1 милион и 300 хиляди души население сега моторизацията е под 500 на 1000 човека. Такава е горната граница на този показател и в най-развитите страни в света. В САЩ моторизацията е 550 коли на 1000 човека. Не мога да си представя, че България ще мине САЩ по брой автомобили. Така че това е реалният разчет и ние го ползваме при планирането. При 1,5 милиона население моторизацията ще е около 750 000 автомобила. Без приходящите превозни средства в града. За влизащите от страната разчитаме на буферните паркинги по крайните станции на метрото и трамвайните трасета. Така че който идва с кола в София, да може да паркира там и с метрото да се придвижи за 6-7 минути до центъра. Както е в модерните градове.
- Освен магистрален пръстен какви други мерки срещу задръстванията се предвиждат в плана?
- Съществено е променена схемата на масовия транспорт. Сериозно са развити метросистемата и трамвайният транспорт. Амбициите ни са в близките 7-10 години да се изгради окончателно метрото с двата му лъча. А най-късно до 2016 година да имаме и третия лъч, който е високоскоростен трамвай. Той ще минава подземно през центъра, а в периферията ще използва трамвайните трасета по бул. “Цар Борис III” и “Ботевградско шосе”. Идеологията е да се наблегне на тангентната пътна система и да се извади паразитното движение от центъра. Най-важни са Южната дъга на Околовръстно и бул. “Тодор Каблешков”. Трябва да се разтовари и бул. “Сливница”, където правим проекти за поне 2 кръстовища на 2 нива на Лъвов мост и на Сточна гара. В центъра не трябва да се облекчава движението, а да се създават пречки, защото няма логика да се минава оттам.
- Докъде стигна проектът за подземния римски град при ларгото?
- Работи се усилено. Свалени са около 1,5 м и се чака след 2,5 м дълбочина да излезе археологията. Тогава специалистите ще дадат предписания как да продължим работата.
- Нови жилищни територии ще има ли в София след 2020 г.?
- Северният град в полите на Стара планина остава като идея. Но за да се случи това, трябва да се реши проблемът с транспорта чрез изграждане на Северната тангента. МК “Кремиковци”, който също е в тази зона, отива към решението, за което говоря от 2 г., но сега ще стане по-трудно. Убеден съм, че заводът ще бъде закрит, защото няма начин да се възстанови във вида, в който беше вече, и по технологични причини. Цената на забавянето на решението обаче е около 1 млрд. лв., които платихме всички ние. Колкото и странно да е, големи инвеститори още имат интерес към това, което предвиждаме там - нова бизнес зона.
- Ще има ли още промени в общия план на София? Вече сме 2009 г., а той е със срок до 2020 г. Не остана време да се реализира заложеното.
- Планът не е свещена крава и никой не е казал, че повече няма да се пипне. Но вече ако някой счете - общинар, гражданска организация или бизнес, че трябва да се направи изменение, ще се мине по демократичната процедура открито и ясно. Категорично обаче рамката на плана няма да се променя. А за изпълнението му има време. 11 години не са малко, но все пак удължихме срока до 2030 година.